Вероятно някога сте чували, че има нещо като традиция или неписан закон, според който мъжете носят часовника си на лявата ръка, а жените – на дясната. Разбира се, това по никакъв начин не е задължително и общовалидно, особено в днешно време, когато експериментите и преразглеждането на всички традиции и правила са се превърнали в норма. Факт е обаче, че зад това разбиране стои една много интересна логика, която, за добро или лошо, решихме да ви припомним в настоящата статия.
Неписаният закон за часовника на лявата ръка на мъжа всъщност произлиза от простия факт, че огромен процент от мъжете са десничари – тоест те използват основно дясната си ръка за работа, за писане и за най-различни ежедневни дейности. Поставянето на часовника на лявата ръка в този случай има няколко много важни и логични, чисто практически преимущества.
Поставен на по-малко активната ръка, часовникът понася значително по-малко щети и амортизация, особено при мъжете, чиято професия е свързана предимно с работа с ръце – майстори, техници, строители, градинари, художници и ръкоделци и т.н. Освен това, докато работи с дясната ръка, за мъжа е много по-лесно да има визуален достъп до лявата и респективно до часовника си. По този начин идеята за поставянето на часовника на лявата ръка произлиза директно от концепцията за активния и деен мъж, който работи с ръцете си и изнамира оптималния начин същевременно да запази вещите и принадлежностите си в добър вид възможно най-дълго време.
Обратно на това – смятало се е, че жената би следвало да се занимава с дейности, които са по-щадящи физически и че тя съответно няма нуждата да се съобразява на коя ръка да носи часовника си. Затова и жените в миналото са носили часовника на дясната си ръка – като антипод на грубия и деен мъж е стояла фината и нежна жена, чиито занимания са били подчертано различни от мъжките.
Дали тази концепция е адекватна, или не в наши дни – вероятно всеки има свой собствен отговор на този въпрос и стига да се чувства добре с него, значи той е правилен. Факт е обаче, че тези порядки от миналото, касаещи начина на носене на часовника, до голяма степен са запазени и в настоящето. Най-малкото е любопитно да познаваме историята зад тях и да можем да си дадем ясна сметка за произхода и логиката им.